Как Маци се дискавърИ из Софийското равно пОле

Реших и аз да се направя на кулинарен пътешественик. Като един Боби Чин! Ех!


/Това "ех" е и за моя опит и за неговите безсрамни устни/.

Тръгнах към Петърч, Софийско, на Празника на зелето, да видя що е то зелник със зеле!



Моята баба ме е учила да правя зелник с праз. Той е много вкусен, но винаги съм го имала за менте. Исках да видя "оригинала". Нали "зелник" идва от зеле и т.н.

Добре, обаче, като начало се успах.
После си бях избрала безумна транспортна комбинация, която включваше автобус, метро и трамвай.
Накрая се оказа, че Интернет е информационен източник за модерни наивници, като мене, и оная автогара въобще не била точната автогара. Моята автогара била друга една, съседна автогара.

Докато пристигна в Петърч беше пладне. Хората, весели и сити, вече играеха хоро.

Послушах, поогледах се, но от зелника не бяха останали и трохи. Изнесох се да слушам и гледам от автобусната спирка, защото, ако си изпуснех транспорта, нямах идея как ще се прибера. Върнах се с обратния курс на рейсчето, с което простигнах. Крайно време е да си взема някаква количка!

От цялата работа ми остана само слънчевата разходка под небето като от коприна.

После, пак в Интернет, разбрах, че зелник се прави със зеле - прясно и кисело, с праз, със спанак, лапад и даже коприва. Значи, не иде от "зеле", а от "зелено". Може да се е казвал "зеленИк" някога?

Няма да разбера. Няма да се затичам с точилката да си правя зелник със зеле. Да се направи зелник е доста работа. Точене, точене, диплене... Правила съм го само веднъж, за любим мъж.

Явно повече ще мога да науча на Празника на Рилския зелник догодина!