петък, 27 ноември 2009 г.

Ново състояние

ОЙлайн!

Колкото хора, толкова и мнения.

четвъртък, 19 ноември 2009 г.

вторник, 17 ноември 2009 г.

Как Маци се дискавърИ из Софийското равно пОле

Реших и аз да се направя на кулинарен пътешественик. Като един Боби Чин! Ех!


/Това "ех" е и за моя опит и за неговите безсрамни устни/.

Тръгнах към Петърч, Софийско, на Празника на зелето, да видя що е то зелник със зеле!



Моята баба ме е учила да правя зелник с праз. Той е много вкусен, но винаги съм го имала за менте. Исках да видя "оригинала". Нали "зелник" идва от зеле и т.н.

Добре, обаче, като начало се успах.
После си бях избрала безумна транспортна комбинация, която включваше автобус, метро и трамвай.
Накрая се оказа, че Интернет е информационен източник за модерни наивници, като мене, и оная автогара въобще не била точната автогара. Моята автогара била друга една, съседна автогара.

Докато пристигна в Петърч беше пладне. Хората, весели и сити, вече играеха хоро.

Послушах, поогледах се, но от зелника не бяха останали и трохи. Изнесох се да слушам и гледам от автобусната спирка, защото, ако си изпуснех транспорта, нямах идея как ще се прибера. Върнах се с обратния курс на рейсчето, с което простигнах. Крайно време е да си взема някаква количка!

От цялата работа ми остана само слънчевата разходка под небето като от коприна.

После, пак в Интернет, разбрах, че зелник се прави със зеле - прясно и кисело, с праз, със спанак, лапад и даже коприва. Значи, не иде от "зеле", а от "зелено". Може да се е казвал "зеленИк" някога?

Няма да разбера. Няма да се затичам с точилката да си правя зелник със зеле. Да се направи зелник е доста работа. Точене, точене, диплене... Правила съм го само веднъж, за любим мъж.

Явно повече ще мога да науча на Празника на Рилския зелник догодина!

петък, 26 юни 2009 г.

ГЛАДНИТЕ КОКОШЧИЦИ

Пишейки "дюканки" в Гугъл, попаднах на... най-многото изображения на разголени мъже, на които съм попадала, търсейки по даден признак.

Сладурките дюкЯнки! Най-сетне една прослойка ИСТИНСКИ ЖЕНИ!

петък, 29 май 2009 г.

Кралиците



ОБОЖАВАМ РОЗИ!

Градинските рози.
Големите, кичести, обли, тежки цветове по цяла шепа! Многото гънки на тоя цвят, в дълбочината на които тонът тайнствено потъмнява и се долавя аромата.
Пощурявам през цъфтежа им. Всяка е разкошна. Всяка изяждам с очи. Правя планове как да я имам...

Май

сряда, 25 март 2009 г.

нАучни врътни

Снощи, за пореден път бях изумена от безочието на българската журналистика.
В репортаж по ТВ7 за опасното напълняване на българите репортерката започна с думите "Както всички знаем, в основата на хранителната пирамида...". И на екрана се появи хранителна пирамида, която виждам за първи път в живота си!

В основата на тази пирамида, "която всички знаем" най-мистериозно се появява изобилие от плодове и зеленчуци. След тях, мъдро се препоръчва консумацията на белтъчини. Въглехидратите пък заминават чак две нива по-горе.

ВИНАГИ ДОСЕГА хранителната пирамида, която са ни пробутвали журналисти, лекари и диетолози е била следната:

И според нея, щедро и задължително трябваше да се тъпчем с въглехидрати. Белтъчините бяха заклеймени като вредни и доста ограничени, следователно.

Безспорно НОВАТА пирамида, "която всички добре познаваме" е по-реалистична. Разбира се, не е точната - има да видим колко още десетки години ще минат, преди да дигнат и плодовете нагоре! Но, по-добре от оная с лебовете и тутманиците от преди.

Храненето е нещо твърде индивидуално и аз бих искала да отправя един поздрав, едно "много ви здраве" към всички нАучни "специалисти" и "капацитети", които страшно ги разбират нещата.